Медиите в РС Македония с остра реакции и нападки за липсата на официална позиция от Скопие за цар Самуил

Основният тон в македонските медии към момента е: „София получава останките на Самуил, но това не трябва да се приема като доказателство за българския исторически прочит на Самуиловата държава“ — като част от медиите директно представят инициативата като политически ход в спора с България.

Македонските публикации обръщат внимание, че предаването е част от по-широка договорка, при която България връща на Гърция църковни реликви, изнесени от гръцки манастири. Независен весник представя именно тази размяна като ключ към разбирането на случващото се.

Историци оспорват автентичността и правното основание за предаването на костите, определяйки го като пропаганден акт, докато експерти критикуват превръщането им в политически инструмент вместо използването им за регионално сътрудничество в Преспа.

Македонските медии акцентират върху пълната липса на официална позиция от правителството в Скопие, което оставя страната в ролята на пасивен наблюдател по въпроси с ключово историческо и символично значение.

Новината, че Гърция ще предаде на България тленните останки, за които се предполага, че принадлежат на средновековния владетел цар Самуил, предизвика сериозен отзвук и видима напрегнатост в общественото пространство на Северна Македония.

Предстоящата официална церемония в Солун и последващото пренасяне на реликвите в София засегнаха една от най-чувствителните теми в регионалната история, провокирайки остри коментари от експерти и медии в западната ни съседка.

На заден план останаха дипломатическите детайли около реципрочната размяна на исторически артефакти между Атина и София. В Скопие фокусът бързо се измести върху въпроса за историческото наследство и върху пълното мълчание на официалните държавни институции.

В политическите среди новината се превърна в повод за подновяване на вътрешнопартийните остри критики и търсене на политическа отговорност. Опозицията и редица публични фигури бързо потърсиха виновници за ситуацията, в която Северна Македония остана единствено пасивен наблюдател на междудържавното споразумение между нейните съседи.

Опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ отправи директни питания относно евентуална задкулисна дипломация, публично поставяйки въпроса: „Съществува ли тайна дипломация между Заев и Радев?“. Представителите на партията свързаха събитията с предишни политически решения и отстъпки, изразявайки опасения за сключени задкулисни уговорки.

Напрежението в медийните среди беше допълнително подклаждано от коментари за евентуални компромиси спрямо културното наследство, включително с крайни остри реакции като тази, публикувана в Vecer.mk: „Ако беше Заев, и крепостта в Охрид щеше да им даде“.

В научните среди реакциите варираха от пълно оспорване на идентификацията на костите до критичен анализ на пропусканите геополитически възможности.

Историкът Стойко Стойков, специалист по средновековна история и съпредседател на ОМО Илинден-Пирин, изрази публично силни съмнения относно автентичността на останките, намерени на острова Свети Ахил през миналия век. Според него няма категорични доказателства, че костите принадлежат точно на Самуил.

В свое изявление за MKD.mk Стойков заяви: „България няма правно основание да иска тези останки – нито са намерени и изнесени от нейна територия, нито са принадлежали на България, а нито е потвърдено, че тези останки са въобще на цар Самуил“. Той допълни, че този акт ще бъде използван за конкретни цели: „Това предаване на артефактите ще бъде използвано за пропагандни цели срещу Македония, с която и България, и Гърция имат проблем с признаването на съществуването на македонско малцинство в собствените си държави“.

От друга страна, експертът по стратегически комуникации Миле Бошняковски разгледа казуса през призмата на пропуснатите регионални ползи. В своя подробен анализ за Sloboden Pecat той изтъкна, че Атина е взела наивно решение, превръщайки костите в инструмент на националната дипломация, вместо да ги остави в естествения им археологически контекст на Свети Ахил.

Бошняковски посочи съществената промяна в ролята на историческото наследство: „Със споразумението със София останките се отделят от археологическото пространство, в което бяха намерени, и се пренасят в национален мемориален контекст в българската столица“.

Според него изграждането на съвременен музеен център на самия остров е щяло да донесе икономически и туристически ползи за целия Преспански регион, обединявайки трите гранични държави, вместо отново да се разчита на стари практики: „Вместо останките да станат ресурс за икономическо свързване, те отново се превръщат в ресурс на националната дипломация“.

Водещите македонски издания обърнаха специално внимание на липсата на каквато и да е официална позиция от страна на правителството, Министерството на външните работи или Министерството на културата в Скопие.

В друг свой материал MKD.mk акцентира върху факта, че докато софийските институции подготвят официално посрещане на реликвите, македонските власти не са разкрили дали изобщо са били информирани за преговорите или дали са правили опити да бъдат включени в процеса. Медията подчертава с остър тон: „Липсата на отговор по въпрос с такова историческо и символично значение не прави Македония неутрална – само оставя другите да разказват историята и да вземат решения без нейния глас“.

Темата породи и припомняне на постигнатите по-рано компромиси в рамките на съвместната историческа комисия. В публикация на MKD.mk се изяснява, че макар комисията да е приела официалната формулация, според която: „Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център в територията на днешна Република Северна Македония“, реалните стъпки по промяна на учебните програми и съвместните церемонии така и не са се реализирали на практика.

Развитието на събитията около тленните останки показва как средновековната история продължава да бъде активен фактор в съвременните балкански отношения, а липсата на реакция от страна на Скопие оставя усещането за пасивност в момент на важни за регионалната памет решения.

Tribune.bg припомня, че на 1 август 2017 г. в Скопие Република България и тогавашната Република Македония подписаха Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Още в преамбюла на договора двете страни потвърдиха значението на: „...общата история, която свързва двете държави и техните народи...“

Тази формулировка не е просто дипломатически израз. Тя представлява поет от двете държави ангажимент да се отнасят отговорно към историческото наследство, което свързва народите от двете страни на днешната граница.

Особено значение в този контекст има работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, създадена в изпълнение на Договора от 2017 г.

В рамките на нейната работа през 2019 г. беше постигнато съгласие цар Самуил да бъде сред историческите личности от общата история на България и Република Северна Македония, които да бъдат съвместно чествани.

В официално приетите препоръки на Комисията е посочено, че личността и делото на цар Самуил представляват част от общата история, свързваща двете съвременни държави, и че неговото съвместно честване следва да бъде израз на споделени ценности, добросъседство и приятелство.